Основните принципи на Мари Кондо и нейния метод KonMari са насочени не просто към подреждането, а към създаването на пространство, в което остават само нещата, които имат стойност за теб.
1. Подреждай по категории, а не по стаи
Обикновено редът е:
– дрехи
– книги
– документи
– komono — всичко останало
– сантиментални вещи
2. Извади всичко от дадена категория на едно място
Така виждаш реалното количество вещи, които притежаваш, вместо да ги преглеждаш една по една по шкафове и стаи.
3. Питай се: „Това носи ли ми радост?“
Вместо да решаваш какво да изхвърлиш, избираш какво да запазиш. Ако дадена вещ не ти носи радост или няма друга ясно разпознаваема стойност, можеш да се разделиш с нея.
4. Бъди благодарен на вещите, с които се разделяш
Идеята е да не възприемаш изхвърлянето като провал или вина. Можеш да признаеш ролята, която вещта е имала в живота ти, и да я пуснеш.
5. Не започвай с най-емоционалните вещи
Дрехите и предметите от ежедневието обикновено са по-лесни. Сантименталните вещи остават за накрая, когато вече си изградил навика да вземаш решения.
6. Подреждай така, че да виждаш какво имаш
При дрехите например Кондо препоръчва вертикално сгъване, вместо големи купчини. Целта е всяка вещ да бъде видима и достъпна.
Накратко: методът на Мари Кондо може да се сведе до „запази това, което има смисъл за теб, освободи се от останалото и дай на всяко останало нещо свое място.“
Но как това би сработило за хора, като българите, които са минали през дълъг и труден преход, и голям процен от домакинството се състои от дългочакани вещи. Вещи, които като деца и в младостта на много хора, са били само мечта.
Защото има много важна граница между „разтребване“ и „освобождаване от историята“. KonMari е създаден около идеята, че вещите са преди всичко предмети, които могат да бъдат оценени според сегашната им стойност за човека. Но при поколение, израснало в недостиг, една вещ може да има съвсем друга функция: тя може да бъде доказателство, че най-после сме имали нещо, което някога не сме могли да си позволим.
Например старият сервиз, телевизорът, кристалните чаши, хубавият порцелан, вносната кафемашина, мебелите „за някой ден“ — рационално може да са ненужни. Но психологически те могат да казват: „Когато бях дете, нямахме това. Сега го имаме.”
И тогава въпросът „Носи ли ми радост?“ може да се окаже недостатъчен. Важно е да се попитаме:
- Какво означава тази вещ за мен?
Не само „харесвам ли я“, а: Каква история носи? Какво представлява? - Искам ли да запазя самата вещ или историята зад нея?
Това е огромна разлика. Понякога човек пази 30 предмета, защото всъщност пази една история за своето семейство. - Има ли тази история място в живота ми днес?
Тук вече можем да вземем решение без да обезценяваме миналото.
И вместо метод KonMari не приложим друг: “подреждане с памет”. Вместо философията:
„Имам прекалено много → трябва да се освободя.“
може да се използва:
„Имам история → избирам каква част от нея искам да нося напред.“
Това води до няколко категории:
- Вещи за удоволствие
Не са необходими, но ги обичаш. Тук спокойно могат да останат хубавият сервиз, чашите, книгите и т.н. - Вещи-паметници
Те не са функционални, но представляват важен момент от живота. - Вещи за днес
Неща, които използваш и които реално ти служат.
Тук бихме въвели едно правило:
Не е необходимо да запазиш всичко, за да запазиш значението.
Може да запазиш един предмет от комплект, снимка на останалите или кратък разказ за тях.
- Вещи от страх
Това е може би най-интересната категория: „Пази го, защото някой ден може да потрябва.“
Това е различно от сантименталността. При преживян недостиг човек може да развие навик да пази неща за всеки случай — буркани, кабели, резервни части, дрехи, мебели, опаковки, стари електроуреди.
Тук вместо „Изхвърли го!“ бихме питали:
„Ако днес нямах това, колко би ми струвало да го заменя?“
Ако отговорът е 10 евро и вещта заема половин шкаф, може би вече не е разумен „резерв“. Но ако е специфична част, която трудно се намира — има смисъл да остане.
Tagged: Интериор Малки пространства Организация Съхранение
